Ако мога да кажа, че има човек, който ме вдъхновява, това ще трябва да е Христо; винаги съм се възхищавала на неговия хъс за работа и цялостното му свтоусещане, което го прави и човека, който вдъхнови и подкрепи старта на TROISANS. Когато най-сетне реших да му кажа за това, той не можа да повярва как не сме говорили за това досега, а след кратка пауза размисъл каза: “Да вдъхновиш някого или нещо, което той иска да направи... ето това е най-чистата форма на признателност.” Изключителна късметлийка съм да мога да го нарека освен всичко и свой близък приятел. Той в Берлин, аз в Париж, успяхме да проведем разговор, който е изключително ценен. Не просто за мен, но за всичко, което съм се захванала да правя в момента. Само с единствената забележка, че в началото на разговора ни не го знаех. Това, което знаех, обаче, беше, че Христо е личност, от която може да се научи много. Исках да разбера в дълбочина как се е превърнал в това, което е сега, какво храни мотивацията му (ако може да се нарече хранене) и как е положил старта на бранда си Suckerpop във времена, в които думата “бранд” е по-често срещана от всякога. И никога не с правилното значение. “Елена, ти ме познаваш добре. Знаеш, че винаги съм бил малко по-нестандартен,” казва ми той, когато го питам как по-точно се насочи към маркетинга. “Но маркетингът не е нещо чак толкова нестандартно, или се бъркам,” питах го, очаквайки да каже точно това, което и каза. “Нямам нещо, в което да вляза напълно и само там. Интересувам се от безброй неща, а определен талант нямам.” Колко удобно и познато. Вече го бях чувала. Чела, по-точно. Това, което казва той в есето си ‘Не е зле за момче без талант’ звучи точно като продължението на това му изречение. Веднага се върнах назад и си спомних как точното нещо, което пишеше вътре беше: “Или имам безброй таланти, или нямам нито един.” Замълчах си и си написах бележка да го върна към темата за талантите малко по-късно, защото наистина бях на вълна да го попитам кой е любимия му тренд в маркетинга напоследък и накъде според него отиваме с цялата пренаситеност на инфлуенсъри. “Това, което харесвам в момента, е контент генерирането от инфлуенсъри за брандове или по-точно използването на инфлуенсърите не само като лица, а като таланти. Факт е, че много западни брандове вече не работят с инфлуенсърите на ‘снимай се и ти плащам начала’. В момента всички залагат на директното съдържание бранд-потребител и, оказва се, няма кой да го създаде по-добре, отколкото един инфлуенсър. Мразя думата, но колкото повече се използва, толкова повече се набива и при мен.” След внимателно вкаран анекдот за прекомерното продуктово позициониране и забележимо copy-paste-натите описания на повечето инфлуенсъри, най-сетне бяхме на място в разговора ни, на което да си говорим с имена с уговорката, че те няма да бъдат споменати. Така и ще остане. “Показността и въвеждащото съдържание под един пост вече не работи като PR стратегия. Искаш да комуникираш новото си послание? Определено няма да го направиш като напишеш кратък фалшиво-звучащ текст за поста на лицето, с което работиш. За Suckerpop със сигурност не търся аудитория, която да се нуждае да прочете, за да разбере нещо, а по-скоро аудитория, която ще е достатъчно любопитна, за да намери нещото сама и разгледа какво може да предложи марката. Тази аудитория пасва перфектно и на имиджа на бранда ми - границата на хумора и комерсиалното при Suckerpop е толкова тънка, че тениските могат да се носят от всеки без той да разбере, че същият продукт може да се носи от неговата тотална противоположност.” Като човек, който беше свидетел на началото на Suckerpop, се интересувах от къде е дошло вдъхновението. Наскоро попаднах на статия на View Sofia за една от последните кампании на Христо, която доста показателно беше наречена “Suckerpop и българският битовизъм”. И се замислих - колкото и не на място да изглеждаше бранда за българския пазар, в него имаше нещо толкова битово и едновременно принадлежащо, че единственото място, от което можеше да идва, беше началото; началната идея. Именно за нея исках да разбера повече. Как по-точно беше започнала идеята за Suckerpop и как се стигна до тук. “Цялостната идея се зароди от факта, че се чувствах известна доза отхвърлен (предпочитам да не казвам за какво) и исках да създам нещо свое, към което да принадлежа.” “Една от причините поради които харесвам Suckerpop е, че може да бъде носен от различни типове хора, както каза и ти,” довабих аз. “Естествено. Винаги съм се целял марката да има послание, не да бъде просто продажба на дрехи онлайн. Като всеки, който започва свой бизнес, и аз съм имал трудни моменти, в които съм искал да се откажа, но нещото, което ме движи е моята мотивация и крайна цел. Всичко, с което се захвана, е пряко свързано с това как се чувствам. Невинаги е правилната стратегия, знам, но досега винаги е било работещ формат. Искам да създавам неща, които да сплотява хората и дават доза цвят в тяхното ежедневие. Целта на Suckerpop е да се чувстваш приет, да се чувстваш добре и да изразяваш себе си. Наясно съм, че не мога да се нарека дизайнер. Със сигурност и това не ми е цел. Това са бели тениски, които обаче значат нещо. Няма как да не значат нещо, ако се носят от толкова хора.” Христо е от хората, които обичат да казват, че стилът им се променя постоянно, но се чувстват най-комфортно по дънки и бяла тениска. Не го казва по същия клиширан начин като повечето, но все пак и той го казва. Което само по себе си ме навежда на мисълта, че сигурно има една доза истина и е експеримент, който си заслужава да опитам. Той се фокусира върху това да даде на хората една идея самочувствие и възможността да покажат на останалите “как се прави, а и понякога как не се, но винаги с хумор”. “За мен думите ‘трябва’ и ‘искам’ спряха да съществуват много отдавна,” казва той. “Започнах да ги заменям с думата ‘избирам’. Тя за мен не носи нито позитивна, нито негативна конотация, а една такава, леко успокоителна. Прекарва те през живота по най-неоръфаната пътека. Да се фокусираш върху своят избор, е част от това да живееш тук и сега. Това наричам ‘магията на живота’, сам да избереш своя момент на промяна към нещо ново.” “Добре, а сред всичко, което правиш, кое е най-важното? Степенуваш ли ги,” питах го. “В момента Suckerpop е едно от най-важните ми неща, защото виждам себе си в него без да се взимам на сериозно, без да се опитвам и без цялостно да мисля за себе си, колкото и странно може да звучи. Обожавам виждам как хората носят тениските ми и им радват. Фактът, че самите хора се чувстват добре ме прави щастлив. Щом аз без да съм дизайнер можах да го направя, според мен всеки може. И това е най-ценното послание на марката.” “Ако настоящето е толкова много, не ми се мисли какво ли идва занапред,” вмъкнах аз, преди още да беше успял да си завърши изречението. “Позитивното послание на Suckerpop е именно ‘тегли им една майна и прави това, което те кара да се чувстваш добре’. Затова често казвам ‘#lovesuckerpop but also love yourself’. Завбъдеще планирам това послание да присъства все повече и повече.” Христо продължи, наричайки есенната колекция, която излиза на 16 октомври ‘бомба със закъснител’ и няма търпение да я представи. Горд е да сподели, че Suckerpop се произвежда изцяло в България, от материали до печат. Използва последната година, за да се фокусира върху качеството на марката - нещо, на което много държи. Като за финал му казах, че искам да знам не просто какво да очаквам от Suckerpop, но и от него. Не исках да натискам прекалено много, тъй бях забелязала, че отскоро не публикува себе си в Instagram. “Не се смятам за непредсказуем, но се надявам каквото и да представя да се приеме. Надявам се, че посланието ми ще бъде предадено по правилния начин. Не искам хората да имат очаквания от мен, фокусирам се върху това, което мога да направя, а не върху това, което мога да дам.” След прочитането на интервюто ми с Христо, научих много неща за него, но и още повече за себе си. Научих, че всички моменти, в които съм се чувствала сякаш не съм достатъчно добра, могат да бъдат генерирани в изключително силна позитивна енергия. Мотивацията ми е неизчерпаема и винаги трябва да давам всичко от себе си и да се боря за идеите, които си струват и които са важни за мен. Безкрайно щастлива съм, че съм заобиколена от хора като Христо, които ме вдъхновяват.
0 Comments
|